Шолц разговаря с Путин за първи път от две години насам на фона на нарастващите залози във войната в Украйна

Германският канцлер Олаф Шолц прекъсна двугодишната си тишина с руския президент Владимир Путин, което бележи потенциално значим момент в продължаващата война в Украйна. Докато западните сили се подготвят за администрация на Тръмп, която поставя приоритет на бързото разрешаване на конфликта, телефонният разговор на Шолц подчертава ангажимента на Берлин към подкрепата на Украйна, докато същевременно поддържа дипломатическите канали отворени.

Разговорът: Основни акценти

Разговорът, описан като „детайлен и откровен обмен“, продължи един час и бе иницииран от Берлин. Според говорителя на Шолц, Щефен Хебестрайт, канцлерът е осъдил агресията на Русия в Украйна и е потвърдил непоколебимата подкрепа на Германия към Киев. Шолц също така критикува руските въздушни удари върху цивилната инфраструктура в Украйна и изрази загриженост относно участието на севернокорейски войници в бойните действия на страната на Русия.

От своя страна Кремъл повтори дългогодишния си разказ, обвинявайки „агресивната политика“ на НАТО за началото на конфликта. Путин изрази готовност за възобновяване на преговорите, при условие че бъдат отчетени опасенията на Москва за сигурността и се адресират „коренните причини“ за войната.

Контекст и времеви рамки

Разговорът се състоя в ключов момент както за войната, така и за европейската политика:

• Ескалация в Украйна: Руските сили засилват атаките си, като постигат най-бързите териториални придобивки от 2022 г. насам. Намесата на Шолц има за цел да упражни натиск върху Путин да спре агресията и да изтегли войските си, подчертавайки дългосрочния ангажимент на Германия към Украйна.
• Политически промени в САЩ: Изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ повдига несигурност относно продължаването на американската военна помощ за Украйна. Тръмп обеща „справедливо и бързо“ разрешаване на конфликта, което може да промени динамиката на западната подкрепа.
• Политически турбуленции в Германия: Шолц се справя с напрегната вътрешнополитическа ситуация, след като разпусна коалиционното си правителство и обяви предсрочни избори през февруари. Проучванията показват потенциална загуба за неговата Социалдемократическа партия (SPD), което добавя допълнителен натиск върху канцлера.

Ролята на Германия в подкрепа на Украйна

Германия остава вторият по големина доставчик на военна помощ за Украйна след САЩ, като е предоставила близо 30 милиарда евро от началото на войната. Последните ангажименти включват допълнителна помощ от 1.4 милиарда евро, съвместно с Белгия, Дания и Норвегия. Пакетът включва модерни системи за противовъздушна отбрана Iris-T, танкове, дронове и артилерийски боеприпаси.

Въпреки това, Шолц отказа да предостави крилати ракети Taurus, позовавайки се на опасения от ескалация на германското участие в конфликта. Този предпазлив подход отразява нарастващата умора от войната сред германските избиратели, което стимулира подкрепата за крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) и левия алианс на Сара Вагенкнехт, които настояват за спиране на военната помощ и преговори за прекратяване на войната.

Стратегически последици

Диалогът на Шолц с Путин е в съответствие с усилията му за нова мирна конференция за Украйна, продължавайки инициативата от срещата в Швейцария миналото лято. Докато отсъствието на Русия подчерта пропастта между Москва и западните сили, Шолц остава ангажиран с намирането на дипломатически решения, въпреки критиките за поддържането на контакт с Кремъл.

Последните разговори на канцлера с украинския президент Володимир Зеленски подчертават ролята на Германия като медиатор. Берлин обеща да информира НАТО и партньорите от ЕС за съдържанието на разговора с Путин, затвърждавайки позицията си на ключов играч в европейската сигурност.

Поглед напред

Залозите за Шолц – и за Германия – са високи. С наближаването на хиляда дни от началото на войната подкрепата на Германия е от жизненоважно значение за поддържането на западното единство. Въпреки това, Шолц трябва да балансира този ангажимент с вътрешните натиски и променящия се геополитически пейзаж, белязан от потенциалното пренастройване на външната политика на САЩ от страна на Тръмп.

Докато войната продължава, готовността на Шолц да води диалог с Путин сигнализира усилие за запазване на дипломатическите възможности, дори когато Германия продължава да въоръжава Украйна. Дали този подход ще доведе до реални резултати, остава неясно, но засега Берлин остава ключов фактор в отговора на Запада на кризата в Украйна.